Суперкомандос, Морган Ричард, читать полную версию книги

Помогите раскрутить наш сайт, поставьте ссылку у себя в соц. сети:

Суперкомандос

Тя ме погледна и аз видях как в очите й бликна познато чувство — смес от страх, смайване и презрение към неуспелия реформист. — Струва ми се, че с човек като вас — изрече най-сетне тя, — би трябвало по-скоро те да се тревожат. — Да, бе — тихо промърморих аз. Лекарката се поколеба, после махна с ръка. — В съблекалнята има огледало — каза тя и си тръгна. Погледнах вратата, която ми бе посочила, но не знаех дали съм готов да надникна в огледалото. Като си подсвирквах фалшиво, за да прогоня безпокойството, аз влязох под душа и плъзнах сапунисаните си длани по новото тяло. Донорът ми беше на възраст малко над четирийсет стандартни протекторатски години, с телосложение на плувец и усещане за военни навици, запечатани в нервната система. Най-вероятно неврохимично подобрение. Някога и аз бях минал през същата процедура. Леко стягане в дробовете подсказваше пристрастеност към никотина. Имаше и разкошен белег малко под лакътя, но ако се изключи това, нямах от какво да се оплаквам. Дребните недостатъци и дефекти изникват по-късно и ако си мъдър, просто привикваш с тях. Всеки донор има история. Ако се смущаваш от тия неща, избираш модел „Синтета“ или „Фабрикон“. Носил съм доста синтетични донори; често ги използват при съдебните заседания за освобождаване под гаранция. Евтини, но с тях се чувстваш като в разграден двор, а производителите така и не се научиха да правят свестни вкусови рецептори. Каквото и да ядеш, има вкуса на стърготини с къри.